Иво Панчев
Хората си приличаме: когато трябва да използваме някаква машина или да монтираме мебели например, търсим да прочетем отпечатаните инструкции. Понякога инвестираме часове в четене, друг път държим в ръце книжката и стъпка по стъпка следваме каквото ни съветват знаещите. Инструкциите за потребителя могат да се нарекат в българския език с две думи, чийто корен идва от ръката: наръчник и ръководство. Къде е разликата?
Ако тръгнем от името, отпечатаните инструкции могат да са ни „на ръка“, докато работим – в случая с наръчник, или пък да ни „поведат за ръка“, за да ни покажат как да работим – в случая с ръководство. Разбира се, това е доста простичко казано, а може и да не е напълно вярно. Затова има и речници – да се види разликата и да се улови нюансът. От Речника на българския език и от Българския етимологичен речник, публикувани онлайн от Института за български език „Професор Любомир Андрейчин“, можем да си изясним следното: 1. И ръководството, и наръчникът са книги, от които се черпят сведения за справка, и затова хубав синоним на двете думи е справочник. 2. И ръководството, и наръчникът са книги със специализирана и ограничена в една област информация. 3. Наръчникът се отличава от ръководството по това, че е по-кратък – съдържа само най-нужните сведения и е предназначен често да се ползва, т.е. постоянно да ни е „на ръцете“.
Оттук следва, че не е много уместно да наречем книга с двеста и повече страници наръчник – тя е ръководство (или пък учебник, справочник). „Ръководство по пчеларство“ например. А пък извадка от същата тази книга в размер на двадесетина страници с илюстрации и схеми вече е именно наръчник.
в. „Аз-буки“ бр. 46, 15 – 21 ноември 2018 г.