Иво Панчев
Английската дума bug значи ‘буболечка’ в основното си значение. Тази буболечка хвърчи и каца по компютърните програми, като реализира друго значение, с което е позната в българския език: ‘грешка’, ‘пропуск’. На родна почва буболечката налазва все по-голяма територия – например проникнала е в Корпуса на българския език (//search.dcl.bas.bg/ ), където са регистрирани 15 употреби на думата бъг със значението ‘грешка’, ‘пропуск’ – и си свива уютно словообразувателно гнездо: бъг, бъгав, бъгясвам (се), бъгясване и др.
Особен интерес за мен представлява думата бъгав, която в речника на българския жаргон (https://www.bgjargon.com/ ) е обяснена като: „Пълен с бъгове, т.е. в който стават много софтуерни или други грешки. Може да се отнася за компютър, софтуер, програма, игра, сайт и пр.“. Това е така, поне ще се отнася до основното значение на прилагателното, но бъгав демонстрира потенциал да разширява значението си.
Проникването на чужди думи в българския не е трагично събитие. Рано или късно езикът изхвърля думите, които са излишни, и оставя думите, които са нужни. Бъгав е една по-скоро нужна дума, която в момента търси място и влиза в синонимни отношения с думи като неприятен, недоизкусурен, дефектен, непълноценен и др.
Бъгав все още носи очарованието на новото, звучи добре (от фонетична гледна точка) и обогатява изразните средства на езика. Ако щете, бъгав(о) по нищо не отстъпва на Радичковото пупав(о). Разбира се, трябва да се внимава при употребата на подобни думи (кога, къде, с каква цел), за да не стане работата твърде бъгава.
в. „Аз Буки“ бр. 23, 8 – 14 юни 2017 г.