МОРÀ

Сега, когато научните представи за света преобладават сред по-голямата част от цивилизованото човечество, в езика се срещат думи и изрази, които са далечен отглас от епохата на митологичното мислене. Българският език пази спомени за митологичните представи на древните славяни и индоевропейските народи.

В речника на Найден Геров думата морà е обяснена по следния начин: това, което усещаме понякога, като че ни наляга нещо насън. Българите вярват, че го прави някакво злотворно същество, таласъм и проч. В съвременните речници морà се обяснява по-прагматично като ‘мъчителен сън, свързан с потискащи видения; кошмар’. Митът за злотворното същество вече е забравен, остава само думата. Иначе казано на езика на лингвистиката: кодът е забравен, остава текстът. Думите кошмар, мора, кикимора съдържат името на древно индоевропейско божество на смъртта и съня. Такива са първоначалните представи за римския бог Марс, славянската Мара или Марена. В народния календар Света Марена е име на един от горещниците ─ 17 юли, а също така фигурира в клетвите: На Марена да идеш, та да се не върнеш! Да маренясаш! Древното могъщо божество е развенчано до ранга  на дух от низшата митология ─ таласъм. За отбелязване е обаче, че и в наше време името на този демон се свързва с [масовата] смърт ─ мор,  и моря ─ мъча, уморявам, убивам. Други думи пък са загубили актуалната си връзка с него ─ мрак, мараня.