Диана Благоева
„Билети се продават в първия мотрис.“ Такъв надпис упътва пътниците във втория вагон на един от софийските трамваи. Това, което прави впечатление в него, е употребата на съществителното мотриса (заемка от френски, адаптирана в нашия език като дума от женски род с окончание –а) като мъжкородово. Подобни употреби има и при други думи, например при съществителното купюра, също заемка от френски, което през последните години често срещаме в писмени текстове в мъжкородова форма купюр, срв.:
Засега БНБ не е обмисляла вариант да се пуска в обращение купюр с номинал 200 лв. (в. „Стандарт“).
Фалшификаторите използвали тези банкноти и някои ги подправяли на френски франкове. Номерът минавал с изрязването на страничната лента на банкнотата, на която е изписано името на централната банка. Така оставал само купюрът на банкнотата. (в. „Преса“).
Вероятно причината е, че думата купюра се употребява предимно в множествено число, а окончанието за това число при съществителните от женски род и многосричните съществителни от мъжки род е еднакво: –и, във връзка с което формата купюри неправилно се „дешифрира“ като множествено число от мъжкородово съществително.
В описаните случаи става дума не за колебание в родовата принадлежност, каквото се наблюдава при някои съществителни (срв. липом и липома), а за неправилна употреба. Правописните и тълковните речници на българския език са единодушни – правилната форма на разглежданите съществителни е мотриса, купюра. Тези две думи са заети отдавна в езика, адаптирани са като женскородови съществителни и няма основания родовата им принадлежност да бъде променяна.
в. „Аз Буки“ бр. 34, 24 – 30 август 2017 г.