Ванина Сумрова
Как да назоваваме жените, с които имаме една и съща специалност или с които работим на едно и също работно място? Езикът, както в почти всички случаи, когато именуваме лице от женски пол по професия (или по друга особеност), ни дава две възможности – да използваме лексема в м. р. или лексема в ж.р.: колега или колежка, учител или учителка, журналист или журналистка, математик или математичка, дизайнер или дизайнерка, сервитьор или сервитьорка, фризьор или фризьорка и т.н.
Ако предпочетем да употребим думата в м.р., когато говорим за лице жена, т.е. при т.нар. маскулинизация, и е нужно да използваме някакво определение, тогава то ще бъде в м.р.: тя е наш (или твой, услужлив, нов) колега. В случаите, когато използваме думата колежка, определението е от ж.р.: тя е моя (или тяхна, отзивчива, работлива) колежка.
Може би сте чували и за примери от типа моята (неговата, новата, другата) колега, с които отново се назовава лице жена. Тук съществителното име колега не е от м.р., а е от т. нар. общ род, отнасящо се за лица и от двата пола – мъжки и женски. Специфична особеност на имената от общ граматичен род е, че книжовното съгласуване на определението към тях е с пола на назованото лице, поради което, когато тези имена се отнасят за жени, се използва определение в ж.р.: една (или тази, млада, уважавана) колега. Такава употреба по традиция е характерна за академичните или юридическите среди, отскоро се среща и в медиите.
И така, когато именуваме и едновременно характеризираме жената, с която делим работно място или сме с една и съща специалност, можем да кажем: нашата колежка (което е традиционният начин на назоваване в езика ни), нашият колега (привнесен в езика ни чужд модел на назоваване) или нашата колега (назоваване, типично за посочените по-горе професионални кръгове, но звучащо претенциозно за всички останали).
в. „Аз-буки“, бр. 37, 14 – 20.09.2023