Симеон Стефанов
В ежедневното си общуване често чуваме или използваме изрази като: „Какво каза? Не те чух“ или „Говори по-ясно! Не те чувам“. Употребяваме ги дори когато със събеседника си сме в непосредствена близост и не съществува пречка думите ни да бъдат възприети чрез слуха.
Интересното е, че в подобни употреби не се отразява основното значение на глагола чуя (от свършен вид), чувам (от несвършен вид) в съвременния български език: ‘възприемам със слуха си звуковеʼ. Глаголът се среща и в останалите славянски езици със значения за възприятие чрез слуха, зрението, осезанието (сръбски, хърватски čuti ‘чуя…ʼ, словашки čutʼ ‘почувствам, усетя…ʼ). Има широка употреба в старобългарската книжнина, където означава ‘възприемам със сетивата си’ и ‘разбирам с разума сиʼ. В други индоевропейски езици отново се откриват значения за възприятие чрез някое от сетивата (старовисоконемски scouωon ‘гледам, наблюдавамʼ, гръцки άκούω ‘слушамʼ). Вероятно първоначално глаголът чувам се е използвал като название изобщо за сетивно възприятие. Най-древни са значенията за възприемане чрез осезание, слух, зрение. На основата на тях той разширява по-късно семантиката си и започва да се употребява и за възприятия чрез обонянието и вкуса (горнолужишки čuć, čuvać ‘надушвам; вкусвамʼ). Получената чрез сетивата информация се обработва от разума и по този начин се стига до значението на глагола чувам – ‘разбирам’. Така древният глагол чувам постепенно обединява в себе си всички възможни сетивни възприятия, а осмислянето чрез разума се оформя като надредно по отношение на тях.
Приведените в началото изрази „Какво каза? Не те чух“ или „Говори по-ясно! Не те чувам“ съхраняват именно значението ‘възприемам нещо чрез разума си, разбирамʼ, което се открива и в старобългарските произведения.
в. „Аз-буки“, бр. 13, 30.III. – 05.IV.2023 г.