Иво Панчев
Като че все повече стават думите, които навлизат от чужд език и заварват в българския език свои „домакини“ – думи, които вече ползваме от години, понякога от векове.
За българите от XIX век телеграфът е бил новост, за българите от 70-те години на ХХ век копирната машина е нововъведение, а за българите от XXI век 3D печатът е иновация. При това особена разлика в значението няма – става дума за нещо ново и непознато, което често пъти (но не задължително) е свързано с техниката и технологиите.
Твърди се, че езикът не допуска да наричаме едно и също нещо с различни думи. Когато се появи втора дума, назоваваща същия предмет или явление, протича детайлизиране и разграничаване на значенията. Преди време писах, че реанимирам се отличава от съживявам чрез прецизиране на значението – ‘съживявам под медицински контрол’. Това вече дава семантично оправдание за съвместното съществуване на думите.
Освен семантичното разграничаване обаче може да протече и разграничаване по сфера на употреба – стил, дискурс, социална или възрастова принадлежност. И точно последното като че ли се случва с думите, които разглеждам сега: едно и също нещо по-възрастният ще нарече нововъведение, по-младият – иновация. В съчинението по литература на XIX век ученикът пък ще използва характерната за онази епоха дума новост. А иначе в Речника на българския език (ibl.bas.bg/rbe/) ще видите, че има разлики в значенията на трите думи. Тоест имаме всички предпоставки за мирно съвместно съществуване и за обогатяване на езика, което за наша езиковедска радост ще рече нищо ново под слънцето.
в. „Аз-буки“ бр. 20, 17 – 22 май 2018 г.