Цветелина Георгиева
Формите за множествено число на съществителните имена от мъжки род в българския език биват: обикновена (столОВЕ, конЕ, студентИ и др.) и бройна (с окончание -а/-я), която се използва след числителни имена и количествени наречия (два столА, четири конЯ).
Обикновена или бройна форма трябва да използваме при съществителните имена от мъжки род, назоваващи лица, когато те са употребени след числително име? Този въпрос поражда колебание, а понякога и спор. Причина за това са настъпилите промени в кодификацията. Преди време нормата даваше предпочитание на бройната форма (седем студентА). Днес обаче правилото гласи: съществителните имена от мъжки род, които завършват на съгласна и назовават лица, нямат бройна форма. Това означава, че близнак, ученик, студент, учител и др. след числителни бройни имена трябва да се употребят в обикновена форма за множествено число: пет ученицИ, седем студентИ, десет учителИ.
И днес нормата изисква употреба на същата форма след числителни имена като двама, трима и пр. – срв.: двама близнацИ, петима ученицИ, седмина студентИ. Същата форма трябва да се употребява и след думите колко, колкото, няколко, толкова, малцина.
Някои особености има при употребата на съществителното син. Академичният Официален правописен речник на българския език (2012) посочва като правилна формата за множествено число синОВЕ, а като непрепоръчителна – бройната форма синА, която е сравнително често срещана в разговорната реч.
в. „Аз Буки“ бр. 33, 17 – 23 август 2017 г.