Кирил Кирилов
Преди няколко години на консултация един ученик от шести клас ми зададе много смислен въпрос, който перифразирам така: „Защо при глаголи като аз четох, ти чете, аз донесох, ти донесе има промяна на крайната гласна о в е, а при водих, води няма?“.
Нека да припомним, че съвременният аорист е наследник на три минали свършени времена, затова съвременното редуване четох : чете се дължи на сливането на два типа аорист в един. Глаголите с инфинитивна основа на съгласна в старобългарски като нес-тн образуват три форми за аорист: несъ (прост), нѣсъ (първи сигматичен), несохъ (втори сигматичен) и само за 2. и 3. л. ед.ч. притежават една форма несе (прост). В съвременния български език формите на минало свършено време при глаголите от I и II спр. като чета, донеса се явяват сбор от парадигмите на простия аорист (чете, чете; донесе, донесе) и втория сигматичен аорист (четох, четохме, четохте, четоха; донесох, донесохме, донесохте, донесоха).
На учениците може да се обясни, че някога българският език е притежавал три минали свършени времена, като някои от тях са се съхранили, други частично или напълно са се изгубили. Интересно е също така да се отбележи, че българските диалекти пазят стари особености на минало свършено време, например: Дèка сèдосте и йадосте (Голеш, Годечко). Тези форми, които са били в активна употреба повече от 1300 години, постепенно изчезват. Те се пазят днес в царибродския говор.
Поднесена по подходящия начин, тази информация от историята на българския език би дала на учениците по-широка представа за езика, би им показала, че езиковите норми се формират в продължение на хилядолетия и че в диалектите се пазят старинни фонетични и граматични особености.
в. „Аз-буки“, бр. 39, 28.09. – 4.10.2023 г.