Диана Благоева
Фразеологичният израз куче марка е широко познат и често употребяван в ежедневието, но за мнозина от нас неговата история е загадка. Откъде всъщност произлиза той?
Изразът е свързан с картина, която през 1899 г. става емблема на една от водещите британски звукозаписни компании – The Gramophone Company. На картината е изобразено куче, което, наклонило глава, седи до грамофон с фуния и слуша. Автор на картината е британският художник Франсис Баро. Кучето – фокстериер на име Нипър, е принадлежало на брата на художника. След смъртта на брат си Франсис наследил фонограф със записи на неговия глас. Скоро Франсис забелязал, че когато пусне такъв запис, Нипър се приближава до фонографа и се заслушва. Той нарисувал картината с кучето и я нарекъл „His Master’s Voice“ („Гласът на неговия господар“). С течение на времето HMV става световноизвестна марка в звукозаписната индустрия.
Някога грамофони с тази марка са се продавали и у нас. Очевидно за нашите дядовци и баби английското име е било неразбираемо и труднопроизносимо, затова тези грамофони са придобили популярност просто като марка „Куче“. Да си припомним, че за тях се споменава в разказа на Чудомир „Търговец“.
Днес изразът куче марка се употребява като разговорно определение за стока с неизвестен произход и ниско качество. Не е съвсем ясно защо названието на една марка, която всъщност е символ за висококачественост, е било преосмислено по такъв начин. В речта все по-често срещаме и неправилен вариант на израза – куча марка, което говори, че произходът на това название вече е напълно затъмнен.
в. „Аз Буки“ бр. 49, 8 – 14 декември 2016 г.