Надежда Костова
Омонимите се изучават заедно със синонимите, антонимите и паронимите и това не е случайно. Тези четири категории думи се определят според отношенията между значенията или звуковия състав на думите. При синонимите и антонимите се наблюдават значенията – ако има сходство, говорим за синоними, ако значенията на думите са противоположни, ги определяме като антоними. При омонимите и паронимите обръщаме внимание на формата –
омонимите са с еднакъв звуков състав,
а паронимите са близки по звуковия си състав.
Нека да разгледаме четирите категории само според значенията им. Установяваме, че четирите категории включват думи с различни значения. Дори синонимите се различават в известна степен по значенията или употребата си (например термините езикознание и лингвистика имат еднакви значения, но различна употреба: съпоставително езикознание и компютърна лингвистика).
А сега да проучим формата на тези категории думи. Синонимите, антонимите и паронимите имат различна форма – те се различават по звуков състав. Омонимите съвпадат по форма – звуковият им състав е еднакъв. Неточно е да казваме, че омонимите имат две различни значения. Две различни значения може да има една дума, а омонимите са две отделни думи с различни значения.
За омонимите, които имат еднакъв звуков състав, често неправилно говорим като за една дума. Обаче никога не бъркаме омонимите в речта, защото с тях образуваме различни словосъчетания (например житен клас и четвърти клас, четка за коса и остра коса) и ги използваме в различен контекст (Купих един буркан мед. В електрическия кабел има жица, изработена от мед. Вали град. Това е моят роден град.).
Важно е да запомним, че омонимите са две думи както антонимите и паронимите. Синонимите могат да бъдат повече думи и да образуват синонимно гнездо.
в. „Аз-буки“, бр. 11, 14-20.03.2024 г.