Цветелина Георгиева
В българската писмена практика напоследък се наблюдава колебание при употребата на тирета при цифри. Така например наред с примери като 31.01.2016 – 31.02.2016 г., ХХ – ХХI в., 30 – 40-те год., Димчо Дебелянов (1887 – 1916) и под. не само в интернет, но и по страниците на официални издания откриваме употреба на дълго тире без интервал, напр. 2013–2014 г.; Х–ХV в.; стр. 386–388 и др. Не са малко и случаите, в които на мястото на дълго тире се появява късо тире (т.нар. дефис). То също се изписва както без интервали от двете страни (напр. 2013-2014 г.), така и с интервали (напр. 2013 – 2014 г.).
Справка с Официалния правописен речник (2012) показва, че за разлика от предходните правописни академични речници от 2012 г. е кодифицирана употребата на дълго тире с интервали при цифри (за сравнение – предишната норма е изисквала същото тире да не се огражда с интервали). Това означава, че правилният начин на изписване на дългото тире е следният:
том 1 – 14 5 – 6 мин.
т. 30 – 31 10 – 15 стр.
2 – 3 книги (Спасов, 2001: 4 – 6)
В случая тирето замества изпуснат предлог (напр. до) или съюз (напр. и, или) и маркира период от време, интервал, продължителност.
Трябва да се посочи, че правописният речник допуска употребата на късо тире без интервали. Така например телефонните номера може да се представят като определена комбинация от цифри, разделени с тирета. Този начин на изписване е предпоставка за по-лесното възприемане и запомняне на съвкупността от цифри (срв. 0898-899-222 и 0898899222).
в. „Аз Буки“ Бр. 11, 17. III – 23. III. 2016