Марияна Цибранска-Костова
Наскоро научихме, че изкуственият интелект нарича дядо Коледа веселец, а баницата – късметлийка. Разликата в суфиксите, с които са известни тези думи, му е простена, все пак той все още се учи.
В неговото положение обаче лесно изпадат съвременни носители на езика, които допускат така наречените грешки при паронимия.
Етимологията на термина (от гръцки буквално ‘покрай, около името’) определя неговото съдържание: паронимите са думи, които звучат близко, но имат различно значение.
Всеизвестни са примерите: индиец – индианец, Австрия – Австралия и др. Често подобни грешки са мерило за общата и езиковата култура на човека.
Сред учениците и младите хора този тип грешки се разраства поради пропуски в речника и липса на опит за разпознаване на външната форма и значенията на редица думи. Така бунтовникът от разказа „Една българка“ има шишарки вместо ширити на гърдите; има богатствени, а не богати или богаташки къщи; някой е обвинен в злобство; в един реалити формат многострадална Геновева стана страдалическа, а слънцето започна да грее със светло зрение вместо сияние.
Някои грешки при паронимите се дължат на разрастването на явлението функционална неграмотност. Дългият престой в дигиталното пространство и злоупотребата с електронни устройства създават нагласи за визуално и смислово възприемане, които не съответстват на реалното езиково съдържание на думите.
в. „Аз-буки“, бр. 24, 13-19.06.2024 г.