Миглена Паланска
В желанието си за кариерно развитие, по-високо възнаграждение и запазване на работното си място все повече служители прибягват до различни действия, които нерядко оказват неблагоприятно влияние върху физическото и психическото им здраве. Срещана практика е служители в извънработно време безвъзмездно да се занимават със служебни задължения или дори да ползват платения си отпуск със същата цел. Това явление е описано за първи път през 2013 г. от д-р Иън Хъскет от Университета в Манчестър и е назовано с термина лийвизъм (leaveism, от англ. leave – отпуск). Свързан с трудовия процес е и терминът презентизъм (presenteeism, от анг. present – ‘присъстващ’), с който се означава присъствие на болен служител на работното му място. Като негов антоним може да се посочи абсентизъм (absenteeism, от англ. absent – ‘отсъстващ’), който се употребява за неоснователно отсъствие от работа.
Прави впечатление, че отбелязаните термини са все още с ограничена употреба в българския език. Например: Много се дискутира за трудовия презентизъм и тези, които го критикуват, смятат, че той е резултат от лошите професионални условия; На другия полюс е абсентизмът – отсъствието от работното място без основателна причина. Тяхното навлизане в езика и начинът на тяхната тяхната адаптация са все още неустановени. Те могат да запазят своята оригинална форма, което е допустимо при термините, или/и да бъдат калкирани. Такъв е случаят с регистрирания в Речника на новите думи в българския език (2021) термин професионално прегаряне (синдром на професионалното прегаряне), който е калка на бърнаут ‘състояние на физическо, психическо или емоционално изтощение, което е резултат от продължителен стрес на работното място или от професионална неудовлетвореност и води до загуба на мотивация и неефективност при изпълнение на професионалните задължения’.
в. „Аз-буки“, бр. 50, 14 – 20.12.2023