Илияна Кунева
В българския език съществува група прилагателни, които в мъжки род единствено число завършват на –овѝ или –евѝ. Те са заети от руски или са образувани на българска почва: боеви (строй), звеневи (отговорник), полкови (свещеник), войскови (устав), времеви (интервал), ценови (клас), делови (обяд).
В същото време от съществителни имена се образуват доста прилагателни с наставки –ов и –ев: билков, лицев и др. Възможно е двете наставки: –ов/-ев и –овѝ/-евѝ, да са в конкуренция. Това означава, че съществуват две прилагателни, образувани според двата модела, без разлика в значението, доказателство за което е употребата им в едни и същи съчетания: игров (опит) и игрови (опит), ролев (модел) и ролеви (модел), текстов (редактор) и текстови (редактор), кадров (състав) и кадрови (състав). Тогава се пораждат съмнения коя от двете форми е правилна. И двете прилагателни: на –ов/-ев и на –овѝ/-евѝ, са книжовни, но при едни двойки думи може да преобладава употребата на формата, завършваща на –ов или –ев, а при други да се употребява предимно формата, завършваща на –овѝ или –евѝ.
В редки случаи двата словообразувателни варианта развиват различни значения: редов – триредов култиватор, и редови – редови полицай (обикновен, без ръководни функции).
в. „Аз Буки“ бр. 44, 3. XI – 9.XI.2016