Илияна Гаравалова
Не, тук няма да си говорим просто за начина на изписване на думата сармà (ястие), а за комплекс от причини, водещи до правописна грешка при нея. Всъщност в заглавието са изписани правилно две думи с различно значение, но при писмената употреба на втората често се допуска грешка, изравняваща я графично с първата. За това си има цял ред причини. Първата и най-важната от тях е, че съ̀рма и сарма̀ са пароними, т.е. думи, които се различават само по един или няколко звука, но коварно означават съвсем различни неща.
Втората причина е колебанието при ударението на думата съ̀рма, с която се назовават златни или сребърни нишки за бродерия, използвани предимно при направата на българската носия, на знамена и др. Тя няма форма за множествено число, а ударението при нея се носи от коренната гласна -ъ-, т.е. правилното произношение е съ̀рма, което обаче не се отбелязва в писмен текст. В резултат на всичко това може да настъпи объркване, забавно при малкото дете, което иска за закуска яйца с балкон (да се разбира бекон), но на по-късна възраст нещата се променят. В разглеждания случай съ̀рма и сарма̀ се различават по коренната си гласна и по ударение. При сармà ударението не пада върху коренната гласна -а-, поради което тя се редуцира, стеснява се и започва да се произнася като гласна ъ. Така двете думи стават много близки по звуков състав. Думата съ̀рма пък днес не се употребява често, тя е част от пасивния речников фонд и дори е напълно непозната за някои от носителите на езика. Това още повече увеличава вероятността за объркване и свързаната с него грешка – правописна, а оттук и семантична.
Всъщност апетитното пашкулче от кайма и ориз, завито в зелев или лозов лист, особено популярно по Коледа и Нова година, е сАрмàта. Думата има форма за множествено число, с която обикновено назоваваме самото ястие, напр.: Много обичам сарми.
в. „Аз-буки“, бр. 12, 19 март – 25 март 2020 г.