Цветелина Георгиева
Трябва да напишете на приятеля си следния есемес: Светльо, ще ядеш ли пица?, но клавиатурата Ви има само латински букви. Ясно е, че начинът, по който ще изпишете текста, зависи от Вашата грамотност, от знанията Ви как се предават българските букви с латински, а понякога и от стремежа Ви към езикова икономия и оригиналност. Вариантите за изписване на този текст са много, но кой е правилният? Законът за транслитерацията (обнародван в „Държавен вестник“, бр. 19 от 13 март 2009 г.) регламентира как еднозначно да се предават „български географски имена, имена на исторически личности, културни реалии, както и термини с български произход в съответната научна област със средствата на специално конструирана версия на латинската азбука“ (чл. 1, ал. 3). Именно този закон може да бъде ориентир за внасяне на системност при изписването на български думи с латински букви. При прегледа на представената официална версия на латинската азбука се оказва, че най-проблемни за пишещите (ще) са следните случаи:
в – v й – y ч – ch щ – sht ь – у я – yа
ж – zh ц – ts ш – sh ъ – a ю – yu
Ето защо, ако държите Вашият неофициален писмен текст да бъде грамотно написан, трябва да се съобразите с предписанията и да изпишете думите в посоченото по-горе изречение по следния начин: Svetlyo, shte yadesh li pitsa? Ще кажете, че това е чиста формалност. Може би е така, но не забравяйте и друго – освен че ще бъдете точни и ясни, чрез написаното може да заявите както уважение към този, до когото адресирате съобщението си, така и себеуважение.
в. „Аз Буки“ бр. 4, 25 – 31 януари 2018 г.