Средновековните философски термини, които се употребяват във философския език днес

Основите на славянския  философски език са поставени от Кирил и Методий. Те са  създатели на  първата  философска терминология на славянобългарски език, в която включват общите понятия: битие, въображение, диалектика, естество, закон, идея, мъдрост, небитие, понятие, природа, свойство, същество, същност,  философия. С превода на Светото писание  възниква първият термин на славянска основа. Първият философски термин е думата слово (логос). Словото се схваща не като средство за общуване, а като основа за думите и източник на битието. В съвременния философски език са преминали част от употребяваните през Средновековието философски термини. Те са запазили формата си, но са претърпели промяна в своето значение. Част от средновековните философски термини са изместени от думи с латински произход, а също и от общонародни думи. Създадените през Средновековието философски термини днес са пренесени в логиката (вид, изказване, отрицание, резултат, род, ум); етиката (вина, добро, добродетел, зло, измама, истина, лъжа, сила, чест); психологията (въображение, желание, одобрение, смирение, страдание, чувство); философията (битие, вид, време, единно, език, закон, качество, количество, мисъл, мъдрост, мяра, начало, небитие, познание, разум, род, слово, творение, философ, философия). В съвременния език  много от философските термини, създадени през Средновековието  се употребяват и  като думи от общонародния език (живот, качество, количество, мъдрост, мяра, слово, ум).

.