Ванина Сумрова
Използвате ли местоимението чий и правите ли разлика между него и местоимението кой? И двете са въпросителни, само че с първото питаме на кого принадлежи нещо. Не е все едно да кажем Кой джиесем е по-хубав? и Чий джиесем е по-хубав? В първото изречение въпросът е относно марката на телефона, а във второто – за притежателя на телефона. Вижда се, че смисълът на изреченията е различен. Нерядко обаче в речта местоимението кой замества (или даже измества) местоимението чий, но това не се препоръчва. Книжовно е обаче местоимението чий да се заменя с предложното съчетание на кого: Чии са учебниците? и На кого са учебниците?, Чие е това дете? и На кого е това дете?, Чия е намерената чанта? и На кого е намерената чанта?. Ако предпочитате формите на местоимението чий, не забравяйте, че чий е форма за ед.ч. м.р. и се съгласува с имена в м.р. (чий пуловер, чий магазин, чий адрес), а чии – за мн.ч. (чии родители, чии маратонки, чии изследвания). Помнете и че формата за ср.р. чийо (чийо палто) вм. чие (чие палто) не е книжовна.
От разгледаните въпросителни местоимения се образуват и относителни: за мъжки, женски и среден род в ед.ч., както и за мн.ч. – чийто, чиято, чието, чиито. Важното при тях е, че се съгласуват не с рода на името, с което се назовава притежателят, а с рода на името, означаващо притежавания предмет. Или по друг начин казано: съгласуването е със следходната, а не с предхождаща местоимението дума: момчето, чийто баща / чиято майка / чието семейство / чиито братя; писателят, чийто роман / чиято пиеса / чието произведение / чиито творби. И пак внимавайте да не сгрешите формата за м.р. ед.ч. с формата за мн.ч.: ученичка, чийто успех и ученичка, чиито успехи, както и да не употребите диалектната форма за ср.р. чийото.
в. „Аз Буки“ бр. 19, 11 – 17 май 2017 г.