Надежда Костова
Напоследък все по-често срещаме изрази (най-вече в заглавия) като Блогът, който усмихва хората; Тагни приятел, който те усмихва; За нещата, които ни усмихват в понеделник. А всички знаем, че глаголът е усмихвам се. В изречението този глагол не може да има пряко допълнение. Защо тогава се появяват такива употреби? Това не са грешки, изразите са нарочно използвани, защото привличат вниманието. А привличат вниманието, понеже са необичайни, тоест понеже са погрешни.
Тези изрази възникват като езикова игра – вместо усмихвам се използваме усмихвам те. Добавили сме пряко допълнение – усмихвам тебе. Но какво се е променило? При глагола усмихвам се вършителят на действието съм аз и аз съм този, който е засегнат от действието. При глагола усмихвам те (тебе или него, нея, тях) вършителят на действието пак съм аз, но засегнат от действието си ти (или той, тя, те). Всъщност може да се каже, че подобни употреби са резултат от стремеж към икономия на езикови средства. Дългият израз карам те да се усмихваш се заменя с краткия израз усмихвам те. Използваме по-малко думи и по-малко усилия. По-бързо и по-лесно изразяваме същия смисъл, като нарушаваме правилата в езика.
Именно защото са нарушения и привличат вниманието, тези употреби бързо стават езикова мода и се повтарят от много хора, които искат да направят впечатление със стила си на говорене или писане. Но с тези употреби правим речта си неправилна. Затова те трябва да се избягват. Правилно е да се използва глаголът усмихвам се, както и изразът карам някого да се усмихва.
в. „Аз Буки“ бр. 47, 23 – 29 ноември 2017 г.