Ванина Сумрова
Изречения като Иван се срещна с приятелката му, Тя дойде с мъжа ѝ, Мария кара нейната кола, Те продадоха техните имоти могат да бъдат граматично и правилни, и неправилни. Защо?
Притежателните местоимения в трето лице (ед. и мн. ч.) при подлог също в трето лице (пак в ед. или мн. ч.) указват, че изразеното с прякото или с непрякото допълнение не е притежание на подлога. Ето защо горните изречения са правилни граматично само ако предметите и лицата, изразени синтактично с допълненията, са притежание на човек или хора, различни от лицето/лицата, които са подлог на изречението. В противен случай, т.е. ако дадените предмети или лица принадлежат на подлога, налице е и граматична, и смислова грешка, която се отстранява с употребата на формите (пълна или кратка) на възвратно-притежателното местоимение свой: Иван се срещна с приятелката си, Тя дойде с мъжа си, Мария кара своята кола, Те продадоха своите имоти.
Примери като Тя се обажда по нейния си телефон, Той харчи неговите си пари и под. са характерни за разговорната реч и с тях се отстранява неяснотата (двусмислието) за чии предмети или лица става въпрос. Пак в този вид реч може да се срещне и удвояване на възвратно-притежателното местоимение: Момиченцето взе своите си кукли.
При подлог в първо или второ лице (ед. или мн. ч.) пълните форми на възвратно-притежателното и на „обикновеното“ притежателно местоимение са равностойни: Обичам своите родители и Обичам моите родители, Даваш ли ми своята книга? и Даваш ли ми твоята книга?, Често ли влизате в своите профили? и Често ли влизате във вашите профили? При кратките местоименни форми обаче няма възможност за избор, тъй като книжовни са само формите на възвратно-притежателното местоимение: Ще ремонтирам вилата си (а не вилата ми), Изчакай таксито си (а не таксито ти), Ние бяхме там с децата си (а не с децата ни).
в. „Аз Буки“ бр. 4, 26 януари – 1 февруари 2017 г.