Транслитериране на български собствени имена

публикувано в: Без категория, Правопис | 0

Илияна Кунева

 

Българските собствени имена се транслитерират по начин, установен в Закона за транслитерацията. Всяка буква от кирилската азбука се заменя с определена буква или буквено съчетание от латиницата. Особеност има при предаването на буквеното съчетание ия в зависимост от това дали се намира в края, или в средата на думата. В края на думата ия се предава чрез съчетанието iaMaria (Мария), Sofia (София), т.е. тук я не се предава чрез ya. В средисловие ия се предава чрез латинските съответствия на и и на я i + ya: Viliyana (Вилияна). Буквата ю се предава чрез yu: Lyutibrod (Лютиброд).

Въпреки че транслитерирането е лесно и се извършва механично, все пак създава затруднения поради факта, че в практиката са се наложили повече начини за предаването на конкретни кирилски букви чрез букви от латиницата. Например буквата ъ често се предава чрез a и чрез u. Според правилата за транслитериране ъ се предава чрез a, като изключение прави само Bulgaria (България). Нерядко може да се срещне ц да се предава чрез cCvetelina, а според правилата за транслитерация следва да бъде Tsvetelina, т.е. буквата ц има латинско съответствие ts: Arena Armeets, а не Arena Armeec.

Чрез две букви от латиницата се предават още ж, ч и ш  – zh, ch и sh съответно: Zheleznitsa (Железница), Chernomorets (Черноморец), Shumen (Шумен). Буквата щ се предава чрез три букви от латиницата – sht: Koprivshtitsa (Копривщица). При транслитериране буквите й и ь имат едно и също латинско съответствие – y: Yordan (Йордан), Penyo (Пеньо).

 

в. „Аз Буки“ Бр. 6, 11. II – 17. II. 2016