Марияна Витанова
В българския език съществува една група съществителни имена, с които се титулуват висши държавни и църковни служители и членове на монархически фамилии. Употребяват се в съчетание с притежателните местоимения ваше, негово/нейно, техни, а в писмен текст се изписват с главни букви. Те са израз на почтително отношение и важна част от дипломатическия протокол. Титлата Ваше Превъзходителство се използва при обръщение към официално лице като министър, посланик, папски нунций и др. Обръщението към държавния глава, ако е цар или крал, е Величество – Ваше Величество при пряко обръщение и Негово/Нейно Величество или Техни Величества при непряко. За престолонаследник (княз, принц) се употребява титлата Височество.
Непознаването на сложната църковна йерархия е причина за затрудненията с правилната употреба на съответните титли при официално общуване с представителите на духовенството. Обръщението към върховните глави на православната и католическата църква е Светейшество. Ако архиепископ е глава на поместна църква (напр. в Гърция, Албания), тогава обръщението към него е Ваше Блаженство. Митрополитите се титулуват с Високопреосвещенство, а епископите – с Преосвещенство. Към архимандрит е правилно да се обръщаме с титлата Високопреподобие, а към йеромонах – с Всепреподобие. Официалното обръщение към архидякон, йеродякон, монах или монахиня е Преподобие. При т.нар. бяло духовенство се употребяват три титли: Високоблагоговейнство за протопрезвитер, иконом, архиерейски наместник; Всеблагоговейнство за протойерей и Благоговейнство за свещеник, протодякон и дякон. При неофициално общуване може да се използват и обръщенията: владико, отче, отец, брате, сестро, майко.
в. „Аз-буки“, бр. 35, 27. VIII. – 2. IX. 2020 г.