Иво Панчев
Има и един такъв разговорен израз в българската реч: видя ли. Използваме го, когато искаме да привлечем вниманието на събеседника към нещо случило се. С видя ли понякога подчертаваме, че е станало както ние сме предвидили, а не както нашият събеседник си е мислил. Любопитното при този израз е замяната на едно от сетивата с друго, тоест събеседникът често пъти не вижда, а чува, усеща или разбира нещо. Ето три примера за употребата на видя ли.
– Кажи, моето момиче, ти ли бутна каната?
– Аз бях…
– Видя ли, Петре, тя е била!
В този пример говорещият използва видя ли, въпреки че събеседникът му всъщност чува какво се е случило.
– Онзи пуловер наистина не става за носене – боде нетърпимо.
– Видя ли! Казах ти да сложиш отдолу тениска.
В този пример говорещият използва видя ли, въпреки че събеседникът му всъщност усеща физически, че пуловерът боде.
– Проверих на техния сайт и наистина промоцията е била до сряда.
– Ами видя ли сега, аз колко пъти ти казвах да побързаш.
В този пример говорещият използва видя ли, въпреки че събеседникът му всъщност става наясно относно промоцията едва когато прочита за нея на интернет страницата.
Примерите доказват твърдението, че в случая с видя ли виждането като че ли „поема в себе си“ чуването, усещането, разбирането. Можем да кажем, че в българския език и култура в някои случаи изразът видя ли засяга не зрението, а други сетива.
в. „Аз-буки“, бр. 23, 6 – 12 юни 2019 г.