Мая Влахова-Ангелова
Наскоро в разговор репликата „Има един голям вариант тя да не дойде“ силно ме озадачи. Употребата на словосъчетанието „има един голям вариант“ може да се окачестви като неприемлива. В този случай думата вариант е употребена вместо думата вероятност, а цялата реплика замества изречението: Има голяма вероятност тя да не дойде.
Според данните в Българския национален корпус (//dcl.bas.bg/bulnc/) подобни употреби на думата вариант се срещат в съвременната езикова практика, напр.:
- Има вариант да се обяви нов срок за подаване на оферти…
- … премиерът… заяви пред репортери, че има вариант за международен арбитраж…
- Има вариант утре да не дойда на мача.
- Тоест няма вариант българите да забогатеят…
- … са много близо до банкрута…, но няма вариант да бъдат затворени.
В многотомния Речник на българския език думата вариант фигурира само с едно значение – ‘разновидност, видоизменение на нещо (обикн. на литературно, музикално произведение, на проект, план, решение и др. под. или на начина на действие)’ (https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/вариант/). В приведените примери се илюстрира ново значение на думата вариант като синоним на съществуващата в езика ни дума вероятност ‘някаква степен на възможност за осъществяване на нещо или на достоверност на нещо’ (https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/вероятност/). Данните от Корпуса обаче показват, че подобни употреби на думата се срещат само в словосъчетанията има/няма вариант. Затова разширяването им с определения като един, голям и под. поражда изрази, които звучат неестествено и дори са трудни за разбиране и следва да се избягват.
в. „Аз-буки“, бр. 1, 09 – 15.01.2025 г.