Марияна Цибранска-Костова
В съвременния български език често се употребява наречието впрочем. По произход то има пряка връзка със старобългарското прилагателно прочь, прочий ‘другият, останалият, следващият’ и с производното от него наречие прочее ‘следователно, тъй че, наистина, и така нататък’. В структурата на думата ясно се открива един типичен модел за образуване на наречия от предлог и стара падежна форма на някакво име: въ + прочемъ, буквално ‘сред, между останалите, другите’.
Впрочем се използва със следните основни значения: 1. За логическо уточнение и заключение ‘следователно, тъй че, така или иначе’: А това впрочем не значи ли, че всяка истинска поезия, всяко действително изкуство е бездруго символично? (Гео Милев)
- За добавяне на нещо ново към предходно изказване, за уточняване, разширяване или ограничаване: Проследил всичките ѝ концерти, пътя ѝ проследил още от конкурса, когато свирела на старата си цигулка (тя също не била лоша впрочем, но някак прекалено еднозначна като повечето цигулки). (Е. Дворянова).
- За въвеждане на нова, понякога странична мисъл за темата на общуването: Впрочем да отидем ли след училище на кино?
- Най-честите съвременни употреби на впрочем са като синоним на ‘наистина, всъщност, в действителност, между другото‘: Едни от тях впрочем са доволни. Впрочем много интересна статия. (от интернет)
И две полезни допълнения.
Впрочем никога не се пише и изговаря впрочим. В изречението впрочем е вметната дума и не се отделя със запетая.
в. „Аз-буки“ бр. 24, 14 – 20 юни 2018 г