Илияна Гаравалова
Всички си спомняме от часовете в училище, че езикът може да се използва с предпазваща функция, породена от вярата в магическите сили на словото. Тя се проявява и в опита да се защитим от страшните болести, като ги наричаме с безобидни и дори нежни имена. Така чумата става „оная със сукмана“, туберкулозата е „блага“ или „убава“, шарката е „сладка и медена“ или „баба Шарка“, защото бабите не могат да са лоши. Малко познатият термин апотропеен означава ‘предпазващ от беди’ и както може би предполагате, е зает от гръцки.
През последните две години в ежедневието ни присъства страшна болест – КОВИД-19, а медиите ни заливат с информация за нови щамове, огромен брой заболели и починали. В някои краища хората се опитват да „умилостивят“ новата болест посредством начина, по който я назовават. Така в Павликенско някои хора съкращават названието на КОВИД-19 до кови, чийто завършек в българския език предполага среден род, който се асоциира с малки и безобидни същества като дете, куче, коте и др. Регистриран е разговор, в който един от събеседниците пита: „От какво си болен? Кови?“. Това съществително се членува с характерния за среден род определителен член –то (който с редукция на гласната „о“ звучи –ту), например: къту доди ковиту; ръзбулях съ от ковиту; уткакту живейм с ковиту и др. По-честото използване на членувани форми подсказва, че назоваваното понятие е добре познато и „близко“ на хората, което е начин за създаване на чувство за сигурност и безопасност.
Трябва да се има предвид, че това название на ковид има диалектен характер и следва да се избягва при официално общуване.
в. „Аз-буки“, бр. 13, 31. III. – 6. IV. 2022 г.