Диана Благоева
Опитайте се да „разшифровате“ следните автентични примери от писмено общуване между геймъри и чатъри, приведени от Людмила Кирова в книгата Езикът на BG инфо поколението (2010):
– q kaji software-ka za mp3-rane ot audio?
– ae plz zemi op\i deopni Q.
– Ще Half-име ли?
Тези текстове илюстрират употребата на т.нар. компютърен сленг – едно сравнително ново явление в българския език. За повечето от нас, непосветените, те са (почти) неразбираеми. Познаването и използването на сленг маркира принадлежност към някаква общност, обединена от сходни интереси (в случая това са занимания с компютри: играене на компютърни игри, общуване в интернет чатове и под.).
Изследователите на компютърния сленг посочват следните негови основни особености:
– употреба на специфична (често експресивна) лексика за означаване на обекти, лица и дейности, свързани с компютрите и заниманията с тях (посветените използват печка за запис на дискове, изкормват компактдискове, смучат файлове от интернет, банват тролове от чата);
– диглосия (превключване на езиковия код между български и английски – както е известно, английският е водещият език в комуникативните сфери, които се отнасят до компютрите и интернет);
– диграфия (едновременно използване и смесване на кирилска и латинска графика: rip-на, send-вам);
– минимизация (съкращаване на формата на езиковите средства с цел да се спестят усилия и време, например чрез отсичане на думи – лап вместо лаптоп, хард вместо харддиск).
Макар че има ограничена сфера на употреба в определени общности (предимно от млади хора), компютърният сленг оказва известно влияние и върху общоупотребимия език в разговорните му пластове. На всекиго от нас например се е случвало да си рестартне компа, когато хардът забие, или да си дръпне някоя геймка от нета, нали?
в. „Аз Буки“ бр. 26, 29 юни – 5 юли 2017 г.