За някои начини да се изрази значението ‘нямам изгода’ в българския език

Тук ще разгледаме как се изразява значението ‘нямам изгода’ в ежедневната реч. Темата беше подсказана на автора от дочута реплика в разговор между софийски ученици. Един от тях коментира действие, което явно беше нежелано за него, с думите: не, забрави – това не ми е на оферта. За ученическия жаргон е писано доста, той е един силен мотор, който постоянно опитва и понякога успява да вкарва в речта нови думи и изрази, но тук няма да коментираме това интересно езиково явление.

Не ми е оферта наследява широко разпространеното не е (на) далавера, а в по-старо време можем да намерим и експресивното няма кьораво от фразеологизма да удариш кьоравото. Общото между трите израза освен значението ‘нямам изгода’ е това, че те се градят около чужди думи – оферта, далавера, кьораво. Разликата е в конотациите – офертата е честно търговско предложение, далаверата е нечестен начин да се печели, а третият израз е свързан с нечестен и неморален – да се отнеме от беззащитния, слепия – начин да се печели. Защо обаче изгодата е представена по различен начин: положително в по-новия израз и отрицателно в двата по-стари? Бихме потърсили отговора на подобен въпрос в изграждането на изгодата като концепт в българската лингвокултура. В този концепт се очертават „парчетата“ от значението му ‘нещо незаслужено’, ‘нещо случайно’ (тук е уместно да посочим и израза да ударя джакпота), ‘нещо неморално’. Това са любопитни щрихи, които можем да интерпретираме и да обясним в рамките на традиционната българска култура. Тя в по-голяма степен пренебрегва и дори осъжда личния успех и насърчава колективния дух. В най-ново време обаче личната инициатива става нещо похвално – оттук и изразът с думата оферта, който добавя едно ново „парче“ за изгодата ‘нещо, което обмислям и приемам’.