Сия Колковска
Всеки от нас, носителите на българския език, знае в какви ситуации се използва думата сбогом. Изричаме я при раздяла с близък човек или с нещо скъпо за нас, която е за продължително време или завинаги. Малко хора обаче знаят какъв е произходът на тази дума. Тя е възникнала чрез сливане на двете съставки на предложното съчетание с богом. Това съчетание се среща в редица текстове от времето на Възраждането – в произведенията на Д. Войников, Кр. Пишурка и др., а също и в периодични издания като „Нова България“, „Летоструй“ и „Читалище“.
Съчетанието с богом и думата сбогом се срещат в няколко остарели израза, използвани през Възраждането, в които се е съхранил първоначалният им смисъл. Това са изразите Иди (си) с богом / сбогом и Върви с богом / сбогом (‘Благопожелание при раздяла, изричано при заминаване на някого от този, който остава на същото място’), а също и изразът Оставай / остани (си) с богом / сбогом (‘Благопожелание при раздяла, изричано на тръгване от този, който заминава’). В тези изрази ясно проличава смисълът на предложното съчетание с богом. Както се сочи в Българския етимологичен речник (т. VI, 2002, АИ „Проф. М. Дринов“, с. 529), този смисъл е ‘Бог да ви пази (закриля)’, като съчетанието е възникнало чрез елипса от първоначалния израз ‘Вървете (идете) заедно с Бога’.
Историята на поява на думата сбогом и на изходното за нея съчетание с богом свидетелства за забравения вече дълбок смисъл, вложен първоначално в тях. Този смисъл е свързан с пожеланието към този, с когото се разделяме, да върви по своя път с Божията подкрепа и помощ.
в. „Аз-буки“, бр. 36, 4 –11 септември 2019 г.