Диана Благоева
Да се вгледаме в следните изречения, извлечени от текстове от съвременния периодичен печат:
Решението е взето и новите, по-скъпи цени на винетките влизат в сила от 10 декември.
Продажбите не вървели въпреки евтините цени на самолетните билети.
Горещите температури са заплаха и за възрастните хора.
Не трябва да забравяме, че декември е месец на студените температури.
Това, което прави впечатление тук, е употребата на определенията скъп/евтин, когато става дума за цени, и горещ/студен, когато се говори за температури. Какво обаче е значението на тези прилагателни? От тълковните речници научаваме, че скъп и евтин означават съответно ‘който има висока цена’ и ‘който има ниска цена’, а горещ и студен – съответно ‘който е с висока температура’ и ‘който е с ниска температура’. Така значението на съчетанията скъпи/евтини цени и горещи/студени температури следва да се „разшифрова“ по следния абсурден начин: ‘цени, които имат висока/ниска цена’ и ‘температури, които са с висока/ниска температура’.
За да не се стига до подобни недомислия, трябва по-внимателно да подбираме думите, с които си служим, като държим сметка както за тяхното значение, така и за начина, по който те се съчетават с други думи. Очевидно е, че като скъпи или евтини може да се определят различни стоки и услуги, докато за цени, наеми, такси, данъци и пр. подходящото определение е високи или ниски. Съответно прилагателните горещ и студен може да се употребят като определения при съществителните време, ден, вятър и пр., но за температури типичните съчетания са високи/ниски температури.
Познаването на речниковото богатство на езика и на лексикалната съчетаемост на думите е един от показателите за добра езикова култура.
в. „Аз Буки“ бр. 36, 8 – 13 септември 2017 г.