Георги Митринов
Във втората част на хумористичното стихотворение „Баланиади“ на Христо Смирненски също се откриват примери, с които авторът осмива опитите на езиковеда Ал. Теодоров-Балан да заменя думи от домашен, български произход с други, по-редки:
Себеспомням лунни нощи,
себеспомням всеки ден.
Устодопреници още
нощем мир не дават мен.
Сърцесладките минути
кат зърна на нижел скъп,
сетне ядовете люти,
сетне душетровна скръб…
Гърбосложен на кревата,
аз жадувам твоя стан
и в унесница благата
стих въртя à la Balan.
Прави впечатление двукратната употреба на глагол себеспомням. С какъв глагол бихме могли да го заменим? Може би със спомням си. Нека помислим обаче дали е нужна употребата на глагол себеспомням в съвременния български книжовен език. А значението на думата устодопреници вероятно е ‛целувки’. Но в старобългарския език се открива глагол цѣловати със значения ‛поздравявам, приветствам’ и ‛целувам’. Тогава нужно ли е да се заменя думата целувка със сложното съществително устодопреница?
А какво е значението на думата нижел? В български говори от Странджа е разпространена думата нижница със значение ‛наниз от монети, украшение’, но облик нижел не се среща в българската диалектна територия. Думата нижел може да се замени с наниз, която е от същия корен, но е по-позната. Интерес представляват сложните прилагателни сърцесладки и душетровна. Макар и ясни по значение, те звучат много изкуствено. Лесно бихме могли да ги заменим със синонимни изрази, използвани в съвременния български книжовен език – сладки за сърцето, отровна за душата. Важно да се борим срещу навлизането на ненужни чуждици в езика ни, но не е нужно да се заменят думи от домашен, български произход с други, по-сложни.
в. „Аз-буки“, бр. 8, 25. II. – 4. III. 2021 г.