Ванина Сумрова
Думата сутрин е съществително име (тази юнска сутрин; сутрините са хладни), което се използва и като наречие (сутрин ставам рано).
Остарялата дума сутрен е запазена в производното съществително сутренник (‘лек вятър, който духа сутрин’), което присъства в Яворовия стих:
А сутренник полъхва леко / и звън от хлопки издалеко / донася в село; стадо блее.
Две са относителните прилагателни имена, производни от сутрин, с еднакви съвременни значения – сутрешен и сутринен: сутрешна закуска и сутринна мъгла; сутрешен вестник и сутринен влак. Примерите с прилагателното сутринен в електронния архив на Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ са 25 пъти по-малко в сравнение с прилагателното сутрешен, което показва ограничение в употребата на сутринен.
Защо пишем сутрин, но сутрешен?
Наставката –шен, с която се образува прилагателното, се добавя към наречия за време и място. Така са образувани следните прилагателни имена, някои от които са разговорни: днешен, утрешен, вчерашен, предишен, раншен, одевешен, ланшен, тукашен, тамошен и др., а по аналогия – и годишен. Прилагателното сутрешен е производно от диалектното наречие за време сутре, а не от книжовното сутрин, затова се е утвърдило с такава форма в съвременния български език.
в. „Аз-буки“, бр. 36, 05 – 11.09.2024 г.