|
озòн, мн. няма, (гр.). Хим. Безцветен газ, чиято молекула съдържа три атома кислород, появява се във въздуха след дъжд или при буря и се употребява за пречистване на въздуха и водата или за избелване. След дъждовете въздухът бе наситен с дъх на озон и смола. Дим. Димов. От елемента кислород са познати две прости вещества ‒ обикновен кислород и озон. Химия.
|