|
озлочестя̀вам, -аш, несв.; озлочестя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Рядко. 1. Направям някого злочест, нещастен, причинявам на някого нещастие. Портретът му висеше в приемния салон... Но портретът не казва колко бедняци е озлочестил. Л. Стоянов. 2. Правя някой да загуби доброто си име, честта си; обезчестявам. озлочестявам се, озлочестя се страд.
|