Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
о
о-
оа
об
ов
ог
од
ож
оз
ой
ок
о̀
ол
ом
он
оп
ор
ос
от
оф
ох
оц
оч
ош
ощ
оя
озаглавя
озаглавявам
озаглавяване
озадача
озадачавам
озадачаване
озадачен
озадачено
озарен
озарение
озаря
озарявам
озаряване
озверя
озверя се
озверявам
озверявам се
озверяване
озвуча
озвучавам
озвучаване
оздравея
оздравя
оздравявам
оздравяване
оздравям
озеленя
озеленявам
озеленяване
оземля
оземлявам
оземляване
озирам се
озиране
озлобен
озлобение
озлобено
озлобеност
озлобление
озлобя
озлобя се
озлобявам
озлобявам се
озлобяване
озлочестя
озлочестявам
озлочестяване
ознаменувам
ознаменуване
означа
означавам
означаване
означение
ознобя
ознобявам
ознобяване
озобам
озобвам
озобване
озова се
озовавам се
озоваване
озон
озонатор
озонирам
озониране
озорвам
озорване
озоря
озра се
озъбвам се
озъбване
озъбя
озърна се
озъртам се
озъртане

озлоблèние, мн. няма, ср. Книж. Озлобение. Несъмнено заптиетата се възползваха от удобния случай, за да отмъщават... на разни лица, против които са имали от време някое озлобление. Величков. Никой не беше показал на тия деца красотата на човешкото достойнство и озлоблението нахлуваше в душите им от още най-крехка възраст. Дим. Димов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.