òрбита1 ж. (лат.). Затворена крива линия, по която се движи небесно тяло или електрон. Всеки електрон си има своя орбита. Земна орбита.
òрбита2 ж. (лат). Анат. Очна яма. Прекарал човек вече. слаб и сух, с очи дълбоко хлътнали в орбитите си,... той беше инак здрав и държелив. Йовков.
|