орѝсвам, -аш, несв.; орѝсам, -аш, св., прех. (гр.). Диал. Определям ориста, съдбата, бъдещето; предопределям. Така ги съдбата ориса ‒ / в раздяла да чезнат двамина. П. П. Славейков. На край небето трепна нова Звездица ‒ родил се е отрок. Тоз час се емнаха три орисници да дирят люлката му ‒ всяка да го полюшне и ориса. П. Ю. Тодоров. Горка ви е орисница орисала от люлката, що добро сте видели в живота си. Ст. Загорчинов. орисвам се, орисам се страд.
|