оръ̀дие, мн. -я, ср. 1. Предмет или приспособление, с което се извършва някаква работа; сечиво. Не се виждаше ни кола, ни плуг, ни каквото и да било земеделско оръдие. Йовков. Надигали бяха мнозина копачки и лопати и какви ли не оръдия за градеж ‒ кой каквото е намерил, та дори чукове, триони и мистрии. Дим. Талев. Оръдия за производство. 2. Прен. Средство за постигане на някаква цел, на нещо. || Прен. Укор. Лице или група лица, които действат по чужда воля и за чужди интереси, изгоди. Като влазя в брак с тебе, тя те направя свой съюзник против княз Ивана, оръдието на императора. Вазов. 3. Воен. Тежко огнестрелно оръжие. Оръдия бяха поставени на позиция и артилеристите ги замаскирваха с шубраци и клоне. Йовков. Бронеизтребително оръдие. Зенитни оръдия.
|