|
òрис, -та, мн. няма, ж. Поет. Съдба, участ, обикн. тежка. Едни вериги паднали, след тях, възправила се кова робска орис / и, угнетен, беднякът пак се бори с / тираните разплути в срам и грях. Смирненски. Сирота аз, сирота! Каква ме орис постигна. Три годин става как се ожених. Бял ден не съм видяла. Елин Пелин. Ех ти орис, мен орисана. / майко моя! жалбо моя люта. / Как да кажа, как да бъда чута! Багряна.
|