|
орося̀вам, -аш, несв.; орося̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Правя нещо да стане мокро, влажно; напоявам. Сключило се небе ‒ два месеца вече ни облак, ни капка дъждец да ороси обжарени полета, да охлади въздух. Ц. Церковски. Той вървя по пътя близо до оная хубава ливада, оросявана от течащи поточета и покрита с плодни дръвчета. Ст. Загорчинов. Напоителни канали оросяват полето. || За пот, сълзи и др. ‒ намокрям, овлажнявам. Хладен пот ороси челото му. Йовков. оросявам се, орося се страд. Очите му... веднага се наляха и клепките му леко се оросиха. Елин Пелин.
|