|
оръ̀жие, мн. -я, ср. 1. Предмет, обикн. метален, който служи като средство за защита или нападение. По стените висяха разни оръжия: лъкове, копия, саби, боздугани. Вазов. Планините бяха пълни с мъже, въоръжени с всякакво оръжие. Дим. Талев. Автоматично оръжие. Огнестрелно оръжие. 2. Прен. Средство за борба или за постигане на някаква цел. Леля Дъмша! Това беше най-силното оръжие на леля Станка против нашите сръдни и немирства. Елин Пелин. □ Братя по оръжие ‒ лица, които са участвали заедно в борба или война. Вдигам (грабвам) оръжие ‒ започвам война, борба: въставам. Вечерта на 26 април получихме известие от гара Белово, че околните български села са готови да дигнат оръжие. З. Стоянов. Дрънкам (размахвам) оръжие ‒ заплашвам с война. На оръжие! ‒ заповед, подкана за борба. Удряйте камбаните! изгърмете няколко пушки да се обяви вече въстанието! На оръжие! З. Стоянов. Наказан под оръжие ‒ за провинен войник: наказан да стои с пълно бойно снаряжение. Насочвам (обръщам) оръжието си ‒ насочвам борбата си към някого или към нещо. Род оръжие ‒ вид войска според основното ѝ въоръжение. Слагам оръжието ‒ отказвам се от боя, прекратявам борбата или войната; капитулирам. Хладно оръжие ‒ оръжие, с което се пробожда или сече (нож, сабя, кама и под.).
|