|
очàквам, -аш, несв., прех. 1. Чакам някого или нещо по-продължително време. Нямам либе, първа обич / мене да очаква / и да ме оплаква. Яворов. Той всеки ден и всеки час очакваше да получи съобщение, че е назначен на длъжност. Влайков. Очаквам гости. Очаквам писмо. Очаквам отговор. 2. Възлагам надежди, разчитам на нещо; надявам се, предполагам. Всички очакваха тя да изкаже общата тревога, общите страхове и общата радост. Дим. Талев. Но тук се случи нещо, което, право да си кажа, не очаквах. Йовков. От злото добро не очаквай. Погов. очаквам се страд.
|