|
очевѝдец, мн. -дци, м. Човек, който лично е видял някоя случка, събитие и под. Но селянинът очевидец твърдеше, че той е видях е ръцете на Гроздана наниз с рубета и махмудии и добре е познал, че е нанизът на жена му. Йовков. Той... накара редица очевидци и участници в този бой да засвидетелстват истината. Л. Стоянов.
|