Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
о
о-
оа
об
ов
ог
од
ож
оз
ой
ок
о̀
ол
ом
он
оп
ор
ос
от
оф
ох
оц
оч
ош
ощ
оя
очаквам
очакване
очаквателен
очаквателно
очаровавам
очаровам
очарование
очарователен
очарователно
очарователност
очебиен
очебийно
очебийност
очебол
очевиден
очевидец
очевидка
очевидно
очевидност
очегъртам
очегъртвам
очегъртване
очен
очепкам
очепквам
очепкване
очерк
очерня
очерням
очерняне
очертавам
очертаване
очертание
очертая
очесвам
очесване
очеткам
очетквам
очеткване
очеша
очила
очилар
очиларка
очилат
очиствам
очиствам се
очистване
очистителен
очистя
очовеча
очовечавам
очовечавам се
очовечаване
очовечвам
очовечвам се
очовечване
очопля
очоплям
очопляне
очувам
очукам
очуквам
очукване
очупвам
очупване
очупя
очушкам
очушквам
очушкване

очебѝен, -ѝйна, -ѝйно, мн. -ѝйни, прил. Който не може да остане незабелязан, който бие на очи. Външността ѝ беше доста очебийна. Косите ѝ, боядисани в керемиден цвят... Веждите ѝ бяха тънко изтеглени, а очите ‒ стъклено сиви и погледът ѝ ‒ арогантно самоуверен. Г. Белев. Очебийно противоречие. Очебийна грешка. Очебийна разлика. || Ясен, убедителен.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.