Речник

очертàвам, -аш, несв.; очертàя, -àеш, мин. св. -àх, св., прех. 1. С черти, точки или знаци отбелязвам геометрическа фигура. Около тридесет души вардачи донесоха дъбови колове, забиха ги здраво в земята и с дълги въжета очертаха голям кръг. К. Петканов. Христо дърводелецът отмери с крачки и очерта с четири колчета размерите на бъдещето скривалище. М. Марчевски. 2. Правя нещо да изпъкне ясно. Равните ѝ везани поли се диплеха, очертаваха гъвкавата ѝ снага. К. Петканов. Пад нас непоколебимо, право и стремително се вдигат високи върхове и смело очертават в небесния лазур голите си, скалисти, със сурова хубост чела. Елин Пелин. Милиони лампи очертават улиците и площадите. Н. Фурнаджиев. 3. Прен. Излагам последователно характерни черти на лице, особености на епоха и под; характеризирам. Аз се опитах в широки контури да очертая живота на Пушкина ‒ вътрешното негово съдържание. П. П. Славейков. 4. Излагам в общи черти най-същественото от известна тема, въпрос и под.; описвам. очертавам се, очертая се страд. На горския ръб наистина скоро се показа и очерта ясно едрата опълченска фигура на дядо Станка във вехта пъдарска униформа и с пушка през плещи. Ц. Церковски.