очертàние, мн. -я, ср. Черти, които ограничават обикн. далечен предмет; контури. В далечината се мержелееха синкавите очертания на Родопите, призрачни и примамливи. Г. Караславов. Надясно се губеха едва доловимите очертания на Атон. Дим. Димов.