Речник

очỳквам, -аш, несв.; очỳкам, -аш, св., прех. 1. С чукане изработвам, изковавам, изглаждам. На другата страна на работилницата бяха насядали на широк тезгях други работници, които очукваха с малки чукчета медни гюмове, тепаш. Дим. Талев. Той очукваше с дървен чук един голям гюм. Дим. Талев. Така ще подбере камъка, така ще го очука оттук-оттам, че, като го лепне на зида, като че за това място е мерен. Кр. Григоров. 2. С чукане повреждам. Очуках тенекията. Очуках стоманата. || Съсипвам напълно, унищожавам. Ту пекне слънце, та изгаря всичко живо, ту изневиделица може да свие някоя хала-градушка, ще очука най-горните снопи и всяко зрънце, отишло по вятъра, ще бъде загуба. Кр. Григоров. Град очука нивата. 3. Прен. Съсипвам, опропастявам някого, правя го нещастен. Деца сте вий, деца: Животът ще очука и вас, ‒ тогава вий ще вземете поука от него. П. П. Славейков. 4. С чукане оронвам зърната на царевица, слънчоглед, боб и под. Под навеса седеше жена му и с къса бухалчица очукваше недоовършан пшеничен клас. Г. Караславов. Утре ще заобиколя нивата. Ако е узряла, ще очукаме малко клас. К. Петканов. 5. Диал. С чукане почиствам нещо полепено. Погачите се изпекли, Рада ги изровила из жарта, па ги очуква от пепел. Мих. Георгиев. Станка, която се канеше да очука един в друг двата цървула и да изтърси от вътрешността им набитата пръст, го изгледа като замръзнала. Г. Караславов. очуквам се, очукам се страд.