дèлник, мн. -ци, м. Ден, през който се работи. Противоп. празник. Беше син на беден бояджия. Баща му в делник и празник ставаше сутрин рано, по тъмно. Е. Коралов. □ Не знае ни делник, ни празник (разг.) — постоянно работи, винаги е зает с работата си, много е трудолюбив.
делнѝк, мн. -ци, м. Диал. При делба на земеделски имоти — всяка една от получените части.
|