Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
д
да
дв
де
дж
дз
ди
дл
дн
до
др
ду
дъ
дю
дя
да
даалии
давам
давам се
даване
давене
давилов
давление
давност
давя
даден
даденост
дажба
дажбен
даждие
даже
дайре
даки
дактил
дактилен
дактилоскопичен
дактилоскопия
далавера
далак
далачен
далеко
далекобоен
далекоглед
далекогледен
далекогледство
далекомер
далекомерен
далекопровод
далекопроводен
далеч
далече
далечен
далечина
далечко
дали
далия
далматинец
далматинка
далматински
далнина
далновиден
далновидност
далтонизъм
далтонист
далтонистка
дам
дама
дамаджана
дамар
дамаска
дамаскин
дамаскинар
дамаскински
дамаскиня
дамга
дамла
дамоклев
дамски
дамят
дан
данаец
данак
даначе
дангалак
дандания
данни
дано
дансинг
дантела
дантелен
данък
данъкоплатец
данъчен
даоизъм
даоистки
дар
дара
дарак
даракчийница
даракчийски
даракчия
дарба
дарвинизъм
дарение
дарител
дарителка
дармоед
дарование
даровит
даровитост
даром
дарувам
даруване
дарчин
даря
дарявам
даряване
даскал
даскалица
даскалски
даскалувам
даскалуване
даскалък
дата
дателен
датирам
датиране
датски
датчанин
датчанка
дафина
дафинов
дача
дачен

да1 частица. 1. При отговор — за означаване на потвърждение или съгласие. Къде отивате? В болницата ли? — Да — едва се изтръгна от пресипналото ми гърло. Л. Стоянов. Я ми кажи ти, отиваш ли на Чепино? — На Чепино? О да, с най-голямо удоволствие. Ал. Константинов. || За усилване на потвърждението — обикн. удвоено да, да. Навярно вие и мен сте забравили. Аз съм Надя. — А да, да, приятно ми е. Елин Пелин. 2. При повторение на предходна мисъл или дума — за наблягане върху казаното; действително, наистина, разбира се. Но да умреш, когато се отърсва / земята от отровната си плесен, / когато милионите възкръсват, / това е песен, да, това е песен! Вапцаров. И слънцето на хоризонта тъмен, / да, нашто ярко слънце ще просветне. Вапцаров. 3. Разг. Отговор при повикване (с въпросителна интонация) — със значение: какво има? чувам! Мамо! — Да? Кажи! 4. При почукване на врата — разрешение за влизане; влез, свободно. 5. Рядко. При въпроси, които изразяват изненада, учудване, недоверие и на които се очаква утвърдителен отговор; нима, така ли. Вий разбирате френски, господине, да? Боже мой, колко ми е драго. Ал. Константинов.

да2 частица. В главни изречения: а) За изразяване на желание, пожелание; нека, дано. Ваша Цвета станала мома. Е, да ти е жива, стрино Илчовице. Елин Пелин. И отдих свят да зацари / в прихлупените хижи. Смирненски. Да ви запозная с господина Бойча Огнянов — и ми показа другаря си. Вазов. || При клетви и благословии. А бре, що ми уби кучето, Дечо? Дечооо, Дечо, бял ден да не видиш, Дечо! Чудомир. Да си жив и здрав. б) За подкана, напомняне или увещаване. Бързо да вървим, има събрание у Владикова. Вазов. Ти да не забравиш — на отсамната нива край Бучум ще ореш, не на отвъдната. Влайков. Тебе, синко, е прилика, / чуй, съседкина Велика, / Хем да видиш — домовита! / Знаят всички — даровита. Яворов. в) За изразяване на заповед или забрана. Да не си шавнал, че няма да ме видиш вече. Елин Пелин. Донеси ми писмата. Ама не се бави, моля ти се, — веднага да дойдеш! Елин Пелин. Да не си стъпила на прага ми вече — изкрещя хаджи Ровоама. Вазов. г) За изразяване на възражение, недоволство, негодувание или закана. Затова взимате от съседите и го не връщате. — Да прощаваш, Доне, ама мисля, че сме го върнали. Елин Пелин. Ех, — въздъхна старецът — та това на затвор прилича: да не мож да отидеш къде искаш. Елин Пелин. Бре какъв народ се навъди, да му се не види, макар! Караславов. Ако още на едно място те видя с твоите стомни и шишета, да знаеш — в дранголника ще те пратя. Караславов. д) За изразяване на задоволство, възхищение или възторг. А и каква мома беше станала Райка! Една стройна, па гиздава — да ѝ се не нагледаш! Влайков.

да3 съюз. При свързване на подчинени изречения с главно. 1. За изразяване на целта, с която се извършва действието на главното изречение; с цел да, за да. Там отивах с цел да пренощувам. Вазов. Петър и Божан отидоха на горната нива да връзват ръкойки. Елин Пелин. Бий го по краката, да не се бие по главата. Погов. || В съчет. с предлога за като сложен съюз за да. Капитанът, за да смекчи донякъде действието на бурята, измени посоката, по която се движеше параходът. Г. Велев. || В съчет. със съюза та като сложен съюз та да (диал.). Утре ще останеш на обед, та да се запознаеш със селото и да чуеш жалбите на селяните. Вазов. 2. За изразяване на намерение или желание. Вълчан се готвеше отново да продължи разговора си с Чумака. Йовков. Тя желаеше предишния мир и сговор и искаше да види двете си етърви помирени. Елин Пелин. 3. Разш. За допълване и поясняване на действието на главното изречение. Подир един час скитане по лъките край Искъра, веднага ми хрумна да проникна в самия вход на пролома. Вазов. Тя умееше да приготви и натъкми всичко от хубаво по-хубаво. Влайков. Животворящата и бъблива селска речица от ден на ден почна чувствително да намалява и да съхне. Елин Пелин. От вълнение не можах да заспя. 4. За изразяване на предположение, несигурност, опасение. Трябва да ѝ е досадило да ме чака и е станала да ме търси. Вазов. Млад човек: да има, да има най-много тридесет години. Ал. Константинов. Това уж руски, пък не е руски; да е български, не е български. Вазов. Майка ѝ тогава сама ще я подкани, да не би да я чакат там, да не би да се е прибрал Колчо или свекърът ѝ. Влайков. || В съчет. със съюза като, сложен съюз като да — за израз на оприличаване. Прорева (еленът) глухо, като да молеше помощ отнякъде. Орлин Василев. 5. За изразяване на условие; ако, в случай че. Чини ми се, че птичка да прехвръкнеше там, ще се види оттука. Вазов. Земя хубава, плодородна — едно да посееш, сто се раждат. Елин Пелин. Да не бях дошъл днес на панаира, кой знае дали щях вече да те видя. Елин Пелин. Да би мирно седяло, не би чудо видяло. Погов. || В съчет. със съюза ако като сложен съюз ако да. Колко би изгубила българската столица от красотата на панорамите си, ако да нямаше Витоша. Вазов. 6. За изразяване на отстъпване; при все че, въпреки че. Обикн. в съчет. ако и да, и да, макар да, макар и да, дори да, дори и да. Къньо разбра какво ще става и макар да беше още сърдит, излезе да изпълни поръчката. Йовков. Най-после, и да му не платят — нищо няма: тe са хъшове, бедни хора, казваше си той и се усмихваше. Вазов. Дори да умирам, / живота с грубите лапи челични / аз пак ще обичам! Вапцаров. Да е било от челик, пак ще се е изтрило. Погов. Ако и да не желая, все пак трябва да дойда. 7. Като съставна част в сложни неопределителни местоимения и местоименни наречия, като който и да е, какъвто и да е, как да е, както и да е, колкото и да е и др. □ Без да — сложен подчинителен съюз за начин, който означава отсъствие на някакво действие. Без да му отговори нещо, Гроздан го измерваше само с поглед. Йовков. От тогава бяха ги задържали в затвор, без обаче да ги съдят. Величков. Вместо да — сложен подчинителен съюз за означаване на замяна на една възможност с друга. Можеш ли свари едно кафе? — попита Огнянов, вместо да отговори. Вазов. Преди да — сложен подчинителен съюз за време и когато трябва да се означи, че действието на главното изречение става по-рано от действието на подчиненото изречение. Наскоро Лепо отиде войник. Вечерта, преди да тръгне, Бойка го повика при воденицата и много плака. Елин Пелин.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.